Главна страница

за Галактико-Интеграция и НОВА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

КОМУНИЗЪМ = ОСЪЗНАТО РАЗВИТИЕ / < Титулна стр. / Част I < / > Част I I I / Част IV >

a
II
Пролетарии и Коммунисти
a

     

 

Какви са отношенията между комунистите и пролетариите изобщо?
Комунистите не са особена партия, противостояща на другите работнически партии.
Те нямат интереси, отделни от интересите на целия пролетариат.
Те не установяват никакви особени
1) принципи, по които биха искали да оформят пролетарското движение.

    Комунистите се отличават от другите пролетарски партии само по това, че, от една страна, в борбата на пролетариите от различните нации те изтъкват и отстояват общите, независещи от националността интереси на целокупния пролетариат; от друга страна, по тава, че на различните степени на развитие, през които преминава борбата между пролетариата и буржоазията, те винаги застъпват интересите на цялото движение.
    Следователно в практическо отношение комунистите са най-решителната, винаги тласкаща напред
2) част на работническите партии във всички страни; в теоретическо отношение те имат пред останалата маса на пролетариата това предимство, че разбират условията, хода и общите резултати на пролетарското движение.
    Най-близката цел на комунистите е същата, каквато е на всички останали пролетарски партии: оформяне на пролетариата в класа, събаряне господството на буржоазията, завладяване на политическата власт от пролетариата.
    Теоретичните положения на комунистите съвсем не почиват върху идеи, върху принципи, измислени или съчинени от един или от друг световен реформатор.
   
Те са само общ израз на действителните (обективните) отношения на водеща се класова борба, на извършващо се пред нашите очи историческо движение.
   
Премахването на стари отношения на собственост не е нещо присъщо изключително на комунизма.
    Всички
отношения на собственост са претърпявали постоянна историческа смяна, постоянно историческо изменение.
   
Например Френската революция премахна феодалната собственост, като я замени с буржоазната, феодалната премахна робовладелската и т.н.
   
Отличителна черта на комунизма е не премахването на собствеността изобщо, а премахването на буржоазната собственост.
   
Но съвременната буржоазна частна собственост е последният и най-пълен израз на производството и присвояването на продуктите, които почиват върху класови антагонизми, върху експлоатацията на едни хора от други3).
   
В тоя смисъл комунистите могат да резюмират своята теория в един израз: премахване на частната собственост.
   
Нас, комунистите, ни упрекват, че сме искали да премахнем лично придобитата, изработената със свой труд собственост, собствеността, която била основата на всяка лична свобода, дейност и самостоятелност.
    Изработена, придобита, припечелена със свой труд собственост! За дребнобуржоазната, дребноселската собственост ли говорите, която предхождаше буржоазната собственост? Нея няма нужда да я премахваме - развитието на индустрията я премахна и всекидневно я премахва.
    Или говорите за съвременната буржоазна частна собственост?
    Но нима наемният труд, трудът на пролетария, му създава собственост? Ни най-малко. Той създава капитал, т.е. собствеността, която експлоатира наемния труд, която може да се увеличава само при условие, че поражда нов наемен труд, за да го експлоатира отново. Собствеността в съвременния си вид се движи в противоположността между капитал и наемен труд. Да разгледаме двете страни на тая противоположност.
   
Да бъдеш капиталист - това значи да заемаш не само чисто лично, но и обществено положение в производството. Капиталът е съвместен продукт и може да бъде приведен в действие само от общата дейност на много членове на обществото, а в последна сметка - само от общата дейност на всички членове на обществото.4)
    Тъй че капиталът не е лична, а обществена сила.
   
Следователно, ако капиталът бъде превърнат в съвместна, принадлежаща на всички членове на обществото собственост (каквато е в същност според труда - бел. на ред.), това не е превръщане на лична собственост в обществена. Изменя се само общественият характер на собствеността. Тя загубва своя класов характер.5)
    Преминаваме към наемния труд.
   
Средната цена на наемния труд е минимумът на работната заплата, т.е. сумата от ония средства за живот, които са необходими за поддържане живота на работника като работник (не повече). Следователно онова, което наемният работник присвоява в резултат на своята дейност, стига само за възпроизвеждане на неговия живот. Ние в никакъв случай не искаме да премахнем това лично присвояване на продуктите на труда, служещи непосредствено за възпроизвеждане на живота - присвояване, което не оставя никакъв чист доход, който би могъл да даде власт над чужд труд. Ние искаме да премахнем само мизерния характер на това присвояване, при което работникът живее само за да увеличава капитала, живее само доколкото интересите на господстващата класа изискват това.
   
В буржоазното общество живият труд е само средство за увеличаване на натрупания труд. В комунистическото общество натрупаният труд е само средство за разширяване, за обогатяване, за повишаване на жизненото равнище на работниците.
    Тъй че в буржоазното общество миналото господства над настоящето, а в комунистическото общество - настоящето над миналото. В буржоазното общество капиталът има самостоятелност и индивидуалност, докато трудещият се индивид е лишен от самостоятелност и е обезличен.
   
И премахването на тези отношения буржоазията нарича "унищожение на личността и свободата"! Тя е права. Наистина, касае се за премахване на буржоазната личност, на буржоазната самостоятелност, на буржоазната свобода. (За премахване на паразитите - бел. на Ред.)
   
В рамките на днешните буржоазни производствени отношения под свобода разбират свобода на търговията, свобода на покупката и продажбата.
    Но отпадне ли търгашеството - отпада и свободното търгашество. Приказките за свободно търгашество, както и всички други надути речи на буржоата и идеолозите им за свобода имат изобщо смисъл само относно несвободното търгашество, относно потиснатия градски жител от средновековието, но не и относно комунистическото премахване на търгашеството, на буржоазните производствени отношения и на самата буржоазия.
   
Вие се ужасявате, че ние искаме да премахнем частната собственост. Но във вашето сегашно общество частната собственост е премахната за девет десети от неговите членове (работниците - бел. на Ред.); тя съществува само защото не съществува за девет десети. Вие ни упреквате следователно, че искаме да премахнем една собственост, която предполага като необходимо условие липсата на собственост у огромното мнозинство на обществото.
    С една дума, вие ни упреквате, че искаме да премахнем
вашата собственост. Да, ние наистина искаме това.
    От момента, когато трудът не ще може да бъде превръщан в капитал, в пари, в поземлена рента, накратко - в обществена сила, която може да бъде монополизирана, т.е. от момента, когато личната собственост вече не ще може да се превръща в буржоазна собственост - от този момент, заявявате вие, личността е унищожена.
6)
    Следователно признавате, че под личност вие не признавате нищо друго освен буржоата, буржоазния собственик. А този
ВИД личност наистина трябва да бъде унищожена. (Не конкретния човек, естествено, а само ВИДА личност. Ред.)
   
Комунизмът не отнема на никого възможността да присвоява обществени продукти, той отнема само възможността чрез това присвояване да заробва чужд труд.
   
Възразяват, че с премахването на частната собственост щяла да престане всякаква дейност и да настъпи всеобща леност.
    Ако е така, буржоазното общество би трябвало отдавна да е загинало от леност: защото в него онзи, който се труди, нищо не придобива - а онзи, който придобива, не се труди. Всички опасения се свеждат до тафтологията, че щом няма вече капитал, няма да има вече наемен труд.
    Всички възражения против комунистическия начин на присвояване и производство на материалните продукти се разпростират също и върху присвояването и производството на духовните продукти. Както премахването на класовата собственост е за буржоата премахване на самото производство, така и премахването на класовото образование е за него тъждествено на премахването на образованието изобщо.
    Образованието, за чиято загуба той се вайка, е за грамадното мнозинство превръщане на човека в машина.
   
Но не спорете с нас, като преценявате премахването на буржоазната собственост от гледище на вашите представи за свобода, образование, право и т.н. Самите ваши идеи са продукт на буржоазните отношения на производство и собственост, също както и вашето право е само издигната в закон воля на ВАШАТА (САМО) класа - воля, чието съдържание се определя от материалните условия на живот на ВАШАТА (САМО) класа.
    Вашата пристрастна представа, при която превръщате вашите производствени и собственически отношения от исторически, преходящи в процеса на производството отношения във вечни закони на природата и разума, вие споделяте с всички загинали, господствали някога класи. Това, което добре знаете за античната, за феодалната собственост, вие вече не смеете да го разберете, когато се касае за буржоазната
(вашата) собственост.
   
Премахване на семейството! Дори и най-радикалните се възмущават от това гнусно намерение на комунистите.
    Върху какво почива сегашното, буржоазното семейство? Върху капитала, върху частното присвояване. Напълно развито то съществува само за буржоазията; но то намира своето допълнение в принудителното безбрачие на пролетариите и в публичната проституция.
    Буржоазното семейство, разбира се, ще отпадне с отпадането на това негово допълнение, а двете заедно ще изчезнат с изчезването на капитала.
    Или вие ни упреквате, че ние искаме да премахнем експлоатацията на деца от техните родители? Ние признаваме това престъпление.
    Но вие казвате, че като заменяме домашното възпитание с обществено, ние премахваме най-скъпите за човека отношения.
   
А нима и вашето възпитание не се определя от обществото? Нима то не се определя от обществените отношения, в които вие възпитавате, от пряка или косвена намеса на обществото посредством училището и т.н.? Комунистите не измислят въздействието на обществото върху възпитанието; те само изменят характера на възпитанието, изтръгват го от влиянието на господстващата класа.
   
Буржоазните фрази за семейство и възпитание, за нежни отношения между родители и деца вдъхват толкова повече отвращение, колкото повече се разкъсват всички семейни връзки сред пролетариата вследствие на едрата индустрия, колкото повече децата се превръщат в чисто и просто търговски артикули и работни инструменти.
    Но вие, комунистите искате да въведете общност на жените - крещи ни в хор цялата буржоазия.
    Буржоата гледа на своята жена само като на оръдие за производство. Той чува, че оръдията на труда трябва да се използват общо, и, разбира се, мисли, че и участта на жените ще бъде такава.
    Той и не подозира, че се касае именно за премахване положението на жената като просто оръдие за производство.
    Впрочем няма нищо по-смешно от високоморалния ужас на нашите буржоа от мнимата официална общност на жените на комунистите. Комунистите няма защо да въвеждат общност на жените, тя почти винаги е съществувала.
    Нашите буржоа, като не се задоволяват с това, че имат на разположение жените и дъщерите на своите работници - за официална проституция и да не говорим, - намират най-голямо удоволствие в това, взаимно да съблазняват съпругите си.
    Буржоазният брак е в същност общност на съпругите. Комунистите биха могли да бъдат упрекнати най-многото в това, че вместо лицемерно прикритата общност на жените искали да въведат официална, открита общност на жените. Впрочем от само себе си се разбира, че с премахването на сегашните производствени отношения ще изчезне и произтичащата от тях общност на жените, т.е. официалната и неофициалната проституция.
    По-нататък, упрекват комунистите, че искали да премахнат отечеството, националността.
    Работниците нямат отечество. Не може да им се отнеме това, което нямат. Тъй като пролетариатът трябва най-напред да завоюва политическото господство, да се издигна до положението на национална класа
7), да се конструира като нация, той самият вече е национален, макар и съвсем не в
буржоазния смисъл.
   
Националната обособеност и противоположностите между народите все повече изчезват с развитието на буржоазията, със свободата на търговията, със световния пазар, с уеднаквяването на индустриалното производство и съответстващите на него условия на живот.
    Господството на пролетариата още повече ще ускори тяхното изчезване. Обединените действия, поне на цивилизованите страни, е едно от първите условия за неговото освобождение.
   
Съответно с премахването на експлоатацията на един индивид над друг ще се премахне и експлоатацията на една нация от друга.8)
    Заедно с антагонизма между класите в нацията ще отпаднат и враждебните отношения между нациите.
    Обвиненията срещу комунизма, отправяни от религиозни, философски и изобщо от идеологични гледища, не заслужават подробно разглеждане.
   
Нужно ли е дълбоко вникване, за да се разбере, че заедно с условията на живот на хората, заедно с техните обществени отношения, с тяхното обществено битие се изменят и техните представи, възгледи и понятия - с една дума, тяхното съзнание?
   
Какво друго доказва историята на идеите, освен че духовното производство се преобразява заедно с материалното? Господстващи идеи на дадено време винаги са били само идеите на господстващата класа.
    Говори се за идеи, които революционизират цялото общество; с това само се изразява фактът, че в недрата на старото общество са се образували елементи на новото общество, че заедно с разпадането на старите условия на живот се разпадат и старите идеи.
   
Когато древният свят вървеше към залез, старите религии бяха победени от християнската религия. Когато в XVIII в. идеите на Просвещението побеждаваха християнските идеи (по-точно църковните канони - Ред.), феодалното общество водеше борбата си на живот и смърт с революционната тогава буржоазия. Идеите за свобода на съвестта и религията изразяваха само господството на свободната конкуренция в областта на знанието.
   
"Но" ще ни кажат "наистина религиозните, моралните, философските, политическите, правните и т.н. идеи са се видоизменяли в хода на историческото развитие. Обаче религията, моралът, философията, политиката, правото винаги са се запазвали при това непрекъснато изменение.
    При това съществуват вечни истини като свобода, справедливост и т.н., които са общи за всички обществени строеве. А комунизмът премахва тези вечни истини, премахва религията, морала, вместо да ги преобрази; следователно той противоречи на целия досегашен ход на историческото развитие".
    До какво се свежда това обвинение? Историята на всички досегашни общества се е движела в класови противоречия, които в разните епохи са вземали различни форми.
   
Но каквато и форма да са вземали те, експлоатацията на една част от обществото от друга (на една нация от друга за ХХ в. Ред.) е общ факт за всички минали векове. Затова нищо чудно, че общественото съзнание на всички векове въпреки цялото разнообразие се движи в определени общи форми, във форми на съзнанието, които напълно изчезват само с изчезването на класовия антагонизъм.
   
Комунистическата революция е най-радикалното скъсване с наследените от миналото отношения на собственост; нищо чудно, че в процеса на своето развитие тя най-радикално скъсва с идеите, наследени от миналото.
   
Но да оставим възраженията на буржоазията против комунизма.
   
По-горе вече видяхме, че първата крачка в работническата революция е издигането на пролетариата до господстваща класа, извоюването на демокрацията.
   
Пролетариатът ще използва своето политическо господство, за да изтръгне постепенно от буржоазията целия капитал, да централизира всички средства за производство в ръцете на държавата, т.е. на организирания като господстваща класа пролетариат, и колкото може по-бързо да увеличи масата на производителните сили.
   
Разбира се, това може да стане на първо време само с деспотична намеса в правото на собственост и в буржоазните  т.е. чрез мерки, които икономически изглеждат недостатъчни и несъстоятелни, но които в хода на движението надрастват самите себе си9) и са неизбежни като средство за преврат в целия начин на производство.
    Тези мерки, разбира се, ще бъдат различни в различните страни.
    Все пак в най-напредналите страни ще могат да бъдат приложени почти навсякъде следните мерки:

1.     Експроприяция на поземлената собственост и използване на поземлената рента за покриване на държавните разходи.

2.     Висок прогресивен данък.

3.     Премахване правото на наследство.

4.     Конфискация на имуществото на всички емигранти и бунтовници.

5.     Централизация на кредита в ръцете на държавата чрез ЕДНА НАЦИОНАЛНА БАНКА с държавен капитал.

6.     Централизация на целия транспорт в ръцете на държавата.

7.     Увеличаване броя на държавните фабрики, средствата за производство, разораване на целините и подобряване на земите по общ план.

8.     ЕДНАКВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ТРУДА за всички, създаване на индустриални армии, особено в земеделието.

9.     Съединяване на земеделието с индустрията, съдействие за постепенно премахване на различието между града и селото10).

10. ОБЩЕСТВЕНО И БЕЗПЛАТНО ВЪЗПИТАНИЕ НА ВСИЧКИ ДЕЦА. Премахване на фабричния труд на децата в сегашната му форма. Свързване на възпитанието с материалното производство и т.н.

    Когато в хода на развитието изчезнат класовите различия и цялото производство бъде централизирано в ръцете на асоциираните индивиди, тогава публичната власт ще загуби политическия си характер. Политическата власт в същинския смисъл е организираната сила на една класа за потискане на друга. Когато пролетариатът в борбата против буржоазията по необходимост се обедини в класа, когато в резултат на революция се превърне в господстваща класа и като господстваща класа насилствено премахне старите производствени отношения, той заедно с тези производствени отношения премахва условията за съществуване на класовия антагонизъм, премахва класите изобщо, а с това и своето собствено господство като класа. (защото няма да има над кого да господства - всички ще бъдат трудови хора. Тогава принципите на обединение ще са други… Ред.)
   
На мястото на старото буржоазно общество с неговите класи и класови антагонизми се появява една асоциация (съюз - Ред.), в която свободното развитие на всеки един е условие за свободното развитие на всички.

Главна страница / Комунизъм = Осъзнато развитие < Титулна стр. / Част I < / > Част I I I / Част IV >
 

(1) В английското издание от 1888 г. вместо "особени" е казано "сектантски". Ред

(2) В английското издание от 1888 г. вместо думите "винаги тласкащи напред" е казано "най-напредничавата". Ред.

(3) В английското издание от 1888 г. вместо "на едни хора от други" е казано "на мнозинството от малцинството". Ред.

(4) Думата "комунизъм" произлиза от латинската "communis" - общ, всеобщ. Следователно капиталът произлиза от общата дейност, т.е. от комунистическата дейност, но благата му, обаче, се присвояват НЕ общо, комунистически, а частно, според собствеността. Т.е. производството е комунистическо, а присвояването - частно. Значи "за едни сватба - за други брадва". Т.е. при капитализма законът на Христос: "С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери" е драстично нарушен. А то дори и мярка няма… В основата си единствената разлика между капитализма и комунизма е:

  • при капитализма - ОБЩЕСТВЕНО ПРОИЗВОДСТВО - ЧАСТНО ПРИСВОЯВАНЕ. Т.е. ПРОТИВОРЕЧИЕ МЕЖДУ ПРОИЗВОДСТВО И ПРИСВОЯВАНЕ.

  • при комунизма - И ПРОИЗВОДСТВОТО, И ПРИСВОЯВАНЕТО СА ОБЩЕСТВЕНИ. Т.е. НЯМА ПРОТИВОРЕЧИЕ МЕЖДУ ПРОИЗВОДСТВО И ПРИСВОЯВАНЕ.
    Всички останали разлики са следствия на горната. Ред.

(5) така както би трябвало да бъде според вечните космически (Християнски) закони. Ред.

(6) Следователно, според вас, капиталистите (буржоата), личности като Христос, Левски, Ботев, … , нищо не струват, защото нямат собственост и никога не са се борили за нея. Ред.

(7) В английското издание от 1888 г. е казано: "до положението на ръководна класа на нацията". Ред.

(8) Сега, в началото на ХХI век, много българи се "стремят" към "ценностите" на Европа и САЩ и по-точно към техния висок стандарт на живот. Те изобщо не се замислят (говедото никога не се замисля), че този висок стандарт е постигнат от жестоката експлоатация на природата и хората от Третия свят, където умират 50 000 души на ден от глад… Ред.

(9) В английското издание от 1888 г. тук е добавено "и правят необходими по-нататъшните атаки срещу стария обществен строй". Ред.

(10) В изданието от 1888 г. - "противоположността между града и селото". В изданието от 1872 г. и в следващите немски издания думата "противоположност" е била заменена с "различие". В английското издание от 1888 г. вместо думите "съдействане за постепенно премахване на различието между града и селото" е казано: "постепенно премахване на различието между града и селото чрез по-равномерно разпределение на населението по цялата страна". Ред.

Авторско право © BG-Market.com & Уеб дизайн & Авторът

 

 
 
 
 

Споделете Вашето мнение тук: