Главна страница

за Галактико-Интеграция и НОВА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

КОМУНИЗЪМ = ОСЪЗНАТО РАЗВИТИЕ/ < Титулна стр. / Част I / Част I I < / > Част IV >

a
IІI
Социалистическа и Комунистическа Литература
1. РЕАКЦИОННИЯТ СОЦИАЛИЗЪМ
а) Феодалният социализъм
a

     

 

     

    Френската и английската аристокрация по своето историческо положение беше призвана да пише памфлети против съвременното буржоазно общество. Във френската Юлска Революция от 1830 г. и в английското движение за парламентарна реформа тя още веднъж беше бита от омразния парвеню. За сериозна политическа борба не можеше вече да става дума. Оставаше й само литературната борба. Но в областта на литературата старите фрази от времето на Реставрацията1) бяха станали невъзможни. За да възбуди симпатии, аристокрацията трябваше да даде вид, че не държи на своите собствени интереси и че формулира своя обвинителен акт против буржоазията само в интерес на експлоатираната работническа класа. Така тя си подготвяше удовлетворението да смее да съчинява пасквили за своя нов властелин и му нашепва на ухото повече или по-малко зловещи пророчества.
    Така възникна феодалният социализъм - полупогребална песен и полупасквил, полуотглас от миналото и полузаплаха за бъдещето, който понякога улучва буржоазията в самото й сърце с горчива, остроумна, язвителна присъда, но винаги прави комично впечатление с пълната си неспособност да разбере хода на съвременната история.
    Аристокрацията размахваше като знаме пролетарската просяшка торба, за да поведе народа подир себе си. Но винаги, когато той тръгнеше след нея, съглеждаше на задника й старите феодални гербове и се разбягваше с гръмък и непочтителен смях.
    Тази комедия разиграха част от френските легитимисти и "Млада Англия"
2).
    Когато феодалите доказват, че техният начин на експлоатация се различавал от буржоазната експлоатация, те забравят само, че са експлоатирали при съвсем други, сега вече отживели времето си обстоятелства и условия. Когато изтъкват, че при тяхното господство не е съществувал съвременният пролетариат, те забравят само, че именно съвременната буржоазия е необходима издънка на техния обществен строй.
    Впрочем те толкова малко крият реакционния характер на своята критика, че главното им обвинение против буржоазията се състои в това, че при нейното господство се развивала една класа, която ще вдигне във въздуха целия стар обществен строй.
    Те много повече упрекват буржоазията, че създава революционен пролетариат, отколкото че изобщо създава пролетариат.
    Те много повече упрекват буржоазията, че създава революционен пролетариат, отколкото че изобщо създава пролетариат.
Затова в политическата практика те участват във всички насилствени мерки против работническата класа, а в обикновения живот, въпреки всичките си надути фрази, не изпускат случая да събират златните ябълки
3) и да разменят вярност, любов и чест срещу печалба от търговия с овча вълна, захарно цвекло и ракия4).
    Както попът винаги е вървял ръка за ръка с феодала, така попският социализъм върви с феодалния.
    Няма нищо по-лесно от това, да се придаде на християнския аскетизъм социалистическа окраска. Нима християнството
5) не ратуваше също против частната собственост, против брака, против държавата? Нима то не проповядваше вместо тях благотворителност и просия, безбрачие и умъртвяване на плътта, отшелнически живот и църква? Християнският социализъм е само светената вода, с която попът ръси озлоблението на аристокрацията.

a
б) Дребнобуржоазният социализъм
у

    Феодалната аристокрация не е единствената съборена от буржоазията класа, условията на живота на която в съвременното буржоазно общество закърняха и отмират. Средновековното съсловие на гражданите и съсловието на дребните селяни бяха предшествениците на съвременната буржоазия. В по-слабо развитите в индустриално и търговско отношение страни тази класа все още вегетира наред с възхождащата буржоазия.
    В ония страни, в които се е развила съвременната цивилизация, се е образувала - и като допълнителна част на буржоазното общество постоянна отново се образува - нова дребна буржоазия, която се люшка между пролетариата и буржоазията. Но конкуренцията непрекъснато запраща нейните членове в редовете на пролетариата и с развитието на едрата индустрия те виждат как се приближава времето, когато съвсем ще изчезнат като самостоятелна част на съвременното общество и ще бъдат заместени в търговията, в манифактурата и в земеделието с надзиратели и служещи.
    В страни като Франция, където селяните са много повече от половината от населението, беше естествено писатели, които се обявяваха за пролетариата и против буржоазията, да си служат в критиката си на буржоазния строй с дребнобуржоазна и дребноселска мярка и да вземат страната на работниците от дребнобуржоазно гледище. Така възникна дребнобуржоазният социализъм. Сисмонди стои начело на този вид литература не само във Франция, но и в Англия.
   
Този социализъм извънредно остроумно разчепкваше противоречията в съвременните производствени отношения. Той смъкна лицемерните труфила на икономистите. Той неопровержимо доказа разрушителното въздействие на машинното производство и на разделението на труда, концентрацията на капиталите и на земевладението, свръхпроизводството, кризите, неизбежната гибел на дребните буржоа и селяни, мизерията на пролетариата, анархията в производството, крещящата несъразмерност в разпределението на богатството, унищожителната индустриална война между отделните нации, разложението на старите нрави, на старите семейни отношения и на старите националности. Но по своето "положително" съдържание този "социализъм" се стреми или да възстанови старите средства за производство и размяна, а с тях и старите отношения на собственост и старото общество, или насилствено отново да затвори съвременните средства за производство и размяна в рамките на старите отношения на собственост, които тези средства вече са разрушили и трябваше да разрушат. В двата случая той е едновременно и реакционен, и утопичен.
   
Цехова организация на манифактурата и патриархално селско стопанство - това е неговата последна дума.
   
В по-нататъшното си развитие това течение изби в малодушно хленчене6).

a
в) Немският, или "истинският" социализъм
a

    Френската социалистическа и комунистическа литература, която възникна под гнета на една господстваща буржоазия и е литературен израз на борбата против това господство, беше пренесена в Германия по времето, когато буржоазията там току започваше своята борба против феодалния абсолютизъм.
    Немски философи, полуфилософи и "естети" се нахвърлиха жадно върху тая литература и забравиха само това, че при пренасянето на тия съчинения от Франция едновременно с тях в Германия не бяха пренесени и френските условия на живот. При немските условия френската литература загуби всяко непосредствено практическо значение и придоби чисто литературен облик. Тя неизбежно трябваше да се появи като безцелни размишления върху осъществяването на човешката същност. Така например за немските философи от XVIII в. исканията на първата френска революция имаха смисъл само като искания на "практическия разум" изобщо, а изявяванията на волята на революционната френска буржоазия означаваха за тях законите на чистата воля, на волята, каквато тя трябва да бъде, на истински човешката воля.
    Цялата работа на немските литератори се състоеше изключително в това, да съгласуват новите френски идеи със своята стара философска съвест или, по-точно, да усвоят френските идеи от своята си философска гледна точка.
    Това усвояване стана по същия начин, по който човек изобщо усвоява чужд език - чрез превода.
    Известно е, че на манускрипти, съдържащи класически съчинения на езическата древност, калугерите са писали над текста глупави житиета на католически светци. Немските литератори постъпиха с нечестивата френска литература тъкмо наопаки. Те пишеха своите философски безсмислици под френския оригинал. Например под френската критика на паричните отношения те написаха "отчуждаване на човешката същност", под френската критика на буржоазната държава - "премахване на господството на абстрактно Всеобщото", и т.н.
    Вмъкването на тези философски изрази под френските изложения те кръстиха "философия на делото", "истински социализъм", "немска наука за социализъм", "философско обосноваване на социализма" и т.н.
    Така френската социалистическо-комунистическа литература беше буквално кастрирана. И тъй като в ръцете на германеца тя престана да изразява борбата на една класа против друга, германецът беше убеден, че е преодолял "френската едностранчивост" и че отстоява вместо истинските потребности - потребността от истината и вместо интересите на пролетариата - интересите на човешката същност, на човека изобщо, на човека, който не принадлежи към НИКОЯ класа и изобщо действа не в действителността, а в мъглявите небеса на философската фантазия.
    Този немски социализъм, който смяташе своите безпомощни школски упражнения за тъй сериозни и важни и ги разтръбяваше така кресливо, постепенно загуби своята педантична невинност.
    Борбата на немската, особено на пруската буржоазия против феодалите и абсолютната монархия - с една дума, либералното движение - ставаше все по-сериозна.
   
Така на "истинския" социализъм се представи желаният случай да противопостави на политическото движение социалистическите искания, да анатемоса по стара традиция либерализма, представителната държава, буржоазната конкуренция, буржоазната свобода на печата, буржоазното право, буржоазната свобода и равенство и да проповядва на народните маси, че от това буржоазно движение те нищо няма да спечелят, а, напротив, ще загубят всичко. Немският социализъм своевременно забравяше, че френската критика, чието жалко ехо беше той, предполагаше съвременното буржоазно общество със съответстващите му материални условия на живот и съответната политическа конституция - все предпоставки, за чието извоюване в Германия тепърва ставаше дума.
   
Той служеше на немските абсолютистки правителства с тяхната свита от попове, школски наставници, поселячени юнкери и бюрократи като желано градинско плашило против застрашително надигащата се буржоазия.
    Той беше сладникаво допълнение към горчивите камшични удари и куршуми, с които тези правителства усмиряваха въстанията на немските работници.
    Ако "истинският" социализъм стана по такъв начин оръжие в ръцете на правителствата против немската буржоазия, той и непосредствено отстояваше и реакционни интереси - интересите на немските градски жители. В Германия действителната обществена основа на съществуващия строй е наследена от XVI в. и оттогава постоянно отново появяваща се в една или друга форма дребна буржоазия.
    Нейното запазване е равносилно на запазването на съществуващия в Германия строй. Тя се бои от индустриалното и политическото господство на буржоазията, защото вижда в него своята сигурна гибел - от една страна, поради концентрацията на капитала, от друга - поради растежа на революционния пролетариат. Струваше й се, че "истинският" социализъм убива с един куршум два заека. И той се разпространи като епидемия.
    Одеянията, изтъкани от умозрителна паяжина, извезани с цветя от красиви фрази, пропити със сълзите на сладникаво умиление - тези натруфени одеяния, в които немските социалисти загръщаха няколкото си мършави "вечни истини", само увеличаваха пласмента на тяхната стока сред тая публика.
    От своя страна немският социализъм все повече разбираше своето призвание - да бъде високопарният представител на този слой градски жители.
    Той провъзгласи немската нация за образцова нация и немския еснафин за образцов човек. На всяка негова низост той придаваше съкровен, възвишен, социалистически смисъл, който я превръщаше в нещо съвсем противоположно. Последователен докрай, той открито се опълчваше против "грубо-разрушителното" направление на комунизма и възвести, че в своето величествено безпристрастие стои над всяка класова борба. С много малко изключения всичко, което циркулира в Германия като УЖ социалистически и комунистически съчинения, спада към тая мръсна, развращаваща литература.
7)

a
2. Консервативният или
Буржоазният Социализъм

a

    ЕДНА ЧАСТ ОТ БУРЖОАЗИЯТА желае да излекува буржоазните недъзи, за да осигури съществуването на буржоазното общество.
   
Тук спадат икономисти, филантропи, хуманисти, поборници за подобряване положението на трудещите се класи, организатори на благотворителността, членове за закрила на животните, основатели на въздържателни дружества - всевъзможни реформатори НА ДРЕБНО. Този буржоазен социализъм е разработен дори в цели системи.
   
Кото пример ще посочим "Философия на нищетата" от Прудон.
   
Буржоата-социалисти искат да запазят условията на живот в съвременното общество, но без борбите и опасностите, които неизбежно произтичат от тях. Те искат да запазят СЪЩЕСТВУВАЩОТО, но без онези елементи, които го революционизират и разлагат. Те искат да има буржоазия без пролетариат. Буржоазията си представя света, в който тя господства, естествено като най-добрия свят. Буржоазният социализъм разработва тая утешителна представа в повече или по-малко цялостна система. Като призовава пролетариата да осъществи неговата система и да влезе в новия Ерусалим, той всъщност само иска пролетариатът да си остане в сегашното общество, но ДА СЕ ОТКАЖЕ ОТ СВОЯТА ВРАЖДЕБНА ПРЕДСТАВА ЗА ТОВА ОБЩЕСТВО8).
   
Друга по-малко системна, но по-практическа форма на този социализъм се стремеше да накара работническата класа да се отврати от всяко революционно движение, като доказваше, че за нея може да бъде полезно не едно или друго политическо преобразование, а само измененията на материалните условия на живот, на икономическите отношения. Но под изменение на материалните условия на живот този социализъм съвсем не разбира премахване на буржоазните производствени отношения, което е възможно само по революционен път, а административни подобрения (на капитализма), които се извършват върху почвата на тези същите производствени отношения, следователно НИЩО НЕ ИЗМЕНЯТ В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ КАПИТАЛ И НАЕМЕН ТРУД, а в най-добрия случай само намаляват за буржоазията разходите по нейното господство и опростяват нейното държавно стопанство.
    До най-подобаващия му израз буржоазният социализъм стига едва когато се превръща в
чисто ораторска фраза.
   
Свободна търговия! - в интерес на работническата класа; покровителствени мита! - в интерес на работническата класа; затвори с килии! - в интерес на работническата класа: това е последната, единствената сериозно казана дума на буржоазния социализъм.
   
Социализмът на буржоазията (днешната СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ - бел. на Ред.) се състои именно в твърдението, че буржоата са буржоа - в интерес на работническата класа.

a
а
3. Критично-Утопичният Социализъм
и Комунизъм

a

    Ние не говорим тук за литературата, която във всички велики революции на новото време е изразявала исканията на пролетариата (съчиненията на Бабьоф и др.)
   
Първите опити на пролетариата непосредствено да осъществи собствените си класови интереси по време на всеобщо възбуждение, през периода на събарянето на феодалното общество, неизбежно се провалиха поради неразвитостта на самия пролетариат, а също и поради липсата на материални условия за неговото освобождение, тъй като тези условия са продукт едва на буржоазната епоха. Революционната литература, която съпровождаше тия първи движения на пролетариата, по своето съдържание е неизбежно реакционна. Тя проповядва всеобщ аскетизъм и груба уравниловка.
   
В същинския смисъл на думата социалистически и комунистически системи, системите на Сен Симон, Фурие, Оуен и т.н., се появяват през първия, неразвития период на борбата между пролетариата и буржоазията, които ние изложихме по-горе. (Виж "Буржоазия и пролетариат".)
    Наистина изобретателите на тия системи виждат антагонизма между класите, както и действието на разрушителните елементи в самото господстващо общество. Но те не виждат на страната на пролетариата никаква историческа самодейност, никакво присъщо на него политическо движение.
    Тъй като развитието на класовия антагонизъм върви в крак с развитието на индустрията, те също така не могат още да намерят материалните условия за освобождение на пролетариата и търсят такава социална наука, такива социални закони, които да създадат такива условия.
   
Обществената дейност трябва да бъде заместена от тяхната лична изобретателска дейност, историческите условия за освобождението - от фантастични условия, постепенното организиране на пролетариата в класа - от специално измислена организация на обществото. Бъдещата история на света се свежда за тях до пропагандата и практическото осъществяване на техните планове за обществото.
   
Наистина те съзнават, че в своите планове те отстояват главно интересите на работническата класа като най-страдащата класа. За тях пролетариатът съществува именно САМО като страдаща класа.
    Но вследствие както на неразвитата форма на класовата борба, така и на тяхното собствено положение в живота те смятат, че стоят високо над този класов антагонизъм. Те искат да подобрят положението на всички членове на обществото, дори и на най-добре поставените. Затова те непрекъснато апелират към цялото общество без разлика, че дори предимно към господстващата класа. Достатъчно било да се разбере тяхната система, за да бъде тя призната като възможно най-добрия план за възможно най-доброто общество
9).
    Затова те отхвърлят всяко политическо и особено всяко революционно действие; искат да постигнат своята цел по мирен път и се опитват да прокарат пътя за новото обществено евангелие с дребни и, разбира се, несполучливи експерименти, със силата на примера.
    Това фантастично описание на бъдещото общество възниква по време, когато пролетариатът е още крайно неразвит и следователно той самият си представя собственото си положение все още фантастично, то възниква от неговия пръв, изпълнен с предчувствия порив към общо преустройство на обществото.
    Но тези социалистически и комунистически съчинения съдържат и критически елементи. Те нападат всички основи на съществуващото общество. Затова те дадоха извънредно ценен капитал за просвещаването на работниците. Техните позитивни принципни положения за бъдещото общество, например премахване на противоположността между града и селото
10), премахване на семейството, на частното присвояване, на наемния труд, провъзгласяване на обществена хармония, превръщане на държавата в просто управление на производството - всички тия принципни положения изразяват само необходимостта от премахване на класовия антагонизъм, който едва е започнал да се развива и им е бил известен само в неговата първична, безформена неопределеност. Затова самите тия принципи все още имат чисто утопичен характер.
    Значението на критично-утопичния социализъм и комунизъм е обратно пропорционално на историческото развитие. Колкото повече класовата борба се развива и взема все по-определена форма, толкова повече това фантастично издигане над нея, това фантастично отрицателно отношение към нея загубва всяка практическа стойност, всяко теоретично оправдание. Затова макар и създателите на тези системи в много отношения да бяха революционни, техните ученици винаги образуват реакционни секти
11).
    Те здраво се придържат към старите възгледи на своите учители въпреки по-нататъшното историческо развитие на пролетариата. Затова те последователно се мъчат отново да притъпят класовата борба и да примирят антагонизмите. Те все още мечтаят за експериментално осъществяване на своите обществени утопии, за учредяване на отделни фаланстери, за основаване на Home-colonies, за създаване на малка Икария
12) - издание на Новия Ерусалим в джобен формат - и за построяването на всички тия въздушни замъци те са принудени да апелират към филантропията на буржоазните сърца и кесии. Те просто се смъкват в категорията на описаните по-горе реакционни или консервативни социалисти и се отличават от тях само със своя по-систематичен педантизъм и с фанатичната си вяра в чудодейната сила на своята социална наука.
    Ето защо те ожесточено се опълчват срещу всяко политическо движение на работниците, което можало да възникне само от сляпото неверие в новото евангелие.
    Оуенистите в Англия и Фуриеристите във Франция се обявяват в първата страна против чартистите, във втората - против реформистите
13).

a
^горе^
I
V
Позиция на Комунистите към
Различни Опозиционни Партии

a

    След казаното в раздел II съвсем ясно е отношението на комунистите към вече създадените работнически партии, т.е. тяхното отношение към чартистите в Англия и привържениците на аграрна реформа в Северна Америка.
    Комунистите се борят за постигане непосредствените цели и интереси на работническата класа, но в сегашното движение те отстояват същевременно и бъдещето на движението. Във Франция те се присъединяват към Социалистическо-Демократическата партия
14) против консервативната и радикалната буржоазия, без да се отказват от правото си да се отнасят критически към фразите и илюзиите, произтичащи от революционната традиция.
    В Швейцария те подкрепят радикалите, без да изпускат предвид, че тази партия се състои от противоречиви елементи, отчасти от демократически социалисти във френски смисъл, отчасти от радикални буржоа.
    Сред поляците комунистите поддържат онази партия, която поставя аграрната революция като условие за националното освобождение - същата партия, която предизвика Краковското въстание от 1846 г.
    В Германия, доколкото буржоазията се проявява революционно, комунистическата партия се бори заедно с нея против абсолютната монархия, феодалната поземлена собственост и реакционната дребна буржоазия.
   
Но Комунистическата партия нито за миг не престава да изработва у работниците колкото се може по-ясно СЪЗНАНИЕ за враждебната противоположност между буржоазията и пролетариата, за да могат немските работници веднага да използват като оръжие срещу буржоазията обществените и политическите условия, които буржоазията неизбежно трябваше да създаде със своето господство, та веднага със събарянето на реакционните класи в Германия да започне борбата против самата буржоазия.
   
Комунистите насочват главното си внимание към Германия, защото Германия се намира в навечерието на буржоазна революция и защото тя ще извърши този преврат при много по-напреднали условия на европейската цивилизация изобщо и с много по-развит пролетариат, отколкото Англия през XVII и Франция през XVIII в., така че германската буржоазна революция може да бъде само непосредствен пролог към една пролетарска революция.
   
С една дума, комунистите навсякъде подкрепят всяко революционно движение против съществуващия обществен и политически строй. (Преди комунизма, естествено. Защото Манифестът е писан преди социалистическите революции в Европа. Ред.)
   
Във всички тези движения те изтъкват въпроса за СОБСТВЕНОСТТА КАТО ОСНОВЕН ВЪПРОС на движението, независимо от това, дали той е взел вече повече или по-малко развита форма.
    Най-после
комунистите навсякъде работят за обединяването и разбирателството на демократичните партии от всички страни.
   
Комунистите смятат за недостойно да крият своите възгледи и намерения. Те открито заявяват, че техните цели могат да бъдат постигнати само чрез насилствено събаряне на целия досегашен обществен строй. Нека господстващите класи треперят пред комунистическата революция. В нея пролетариите няма какво да изгубят освен своите окови. А ще спечелят цял един свят.
 

Пролетарии от всички страни,
съединявайте се!


           
Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Съчинения, том 4, стр. 419-459
 

Главна страница / КОМУНИЗЪМ = ОСЪЗНАТО РАЗВИТИЕ/ < Титулна стр. / Част I / Част I I / / Част I I I  / Част IV

(1) Има се предвид не английската реставрация от 1660-1689 г., а френската реставрация от 1814-1830 г. [Бележка на Енгелс към английското издание 1888 г.]

(2) (Френски легитимисти - привърженици на съборената в 1830 г. династия на Бурбоните, която отстоявала интересите на едрото наследствено земевладение. В борбата си против господстващата династия на Орлеаните, която се опирала на финансовата аристокрация и едрата буржоазия, част от легитимистите често прибягвали до социална демагогия, като се представяли за защитници на трудещите се от експлоататорите буржоа.
    "Млада Англия" - група английски политически дейци и литератори, които принадлежали към партията на торите, образувала се в началото на XIX в. Изразявайки недоволството от поземлената аристокрация от засилване на икономическото и политическото могъщество на буржоазията, дейците от "Млада Англия" прибягвали до демагогски похвати, за да подчинят на влиянието си работническата класа и да я използват в борбата си против буржоазията.
    Възгледите на тези две групи са характеризирани от Маркс и Енгелс като ФЕОДАЛЕН СОЦИАЛИЗЪМ. - Ред.)

(3) В английското издание от 1888 г. тук е добавено: "падащи от дървото на индустрията". Ред.

(4) Това се отнася главно за Германия, където поземлената аристокрация и юнкерите чрез свои управители обработват за своя сметка големи части от своите земи и същевременно са собственици на големи заводи за цвеклова захар и картофена ракия. Английските аристократи, които са по-богати, още не са стигнали до там; но и те знаят как да наваксат падащата рента - като предоставят имената си на основателите на повече или по-малко съмнителни акционерни дружества. [Бележка на Енгелс към английското издание 1888 г.]

(5) Има се предвид не християнството и християнският аскетизъм на самия Христос, а "християнството и християнският аскетизъм" на представителите на християнските църкви, т.е. не Христос и неговото учение, а извратените представи за него от църквата, която го разбира и прилага погрешно. Ред.

(6) В английското издание от 1888 г. това изречение гласи: "В края на краищата, когато неопровержимите исторически факти разпръснаха всички следи от упоителното действие на илюзиите, тази форма на социализма изби в малодушно хленчене". Ред.

(7) Революционната буря от 1848 г. помете цялото това жалко направление и уби у неговите носители желанието да продължават да спекулират със социализма. Главен представител и класически тип на това направление е господин Карл Грюн. [Бележка на Енгелс към немското издание !890 г.]

(8) Както казва Хегел, "опитът на историята учи, че хората на нищо не се научават от опита на историята", защото тази уродлива форма на социализма - буржоазният социализъм, - днес, през XXI век, продължава в епидемиологични размери, наречена СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ. Ред.

(9) Горките утописти, те дори не са и подозирали, че хората се делят на ХОРА С ДУХ (РАЗВИВАЩИ СЕ ЧОВЕЦИ, променящи себе си и битието) и на ХОРА БЕЗ ДУХ (НЕразвиващи се човеци - животни с човешко тяло - приспособяващи себе си към битието и затова то ги удовлетворява. Това важи особено за днешните т.нар. политици). Ред.

(10) В английското издание от 1888 г. този пасаж гласи: "Предлаганите от тях практически мероприятия, например премахване на различието между града и селото." Ред.

(11) Също както при християнството и останалите религии, които сега не са учения, а най-обикновени секти (без развитие на идеите). Маркс и Енгелс се оказаха в това отношение лоши пророци - тяхната наука в годините на застоя (Т.Живков и Брежнев) също се изроди в секта, защото горните диктатори не допускаха развитието й. С този сайт, обаче, научният комунизъм ще претърпи космическо развитие, ако разбира се някоя държавна върхушка на съвременния пролетариат реши да го приложи на практика. Ред.

(12) Фаланстери се наричаха социалистическите колонии, които проектираше Шарл Фурие; Икария Кабе наричаше своята утопична страна, а по-късно - своята комунистическа колония в Америка. [Бележка на Енгелс към английското издание 1888 г.]
    Home-colonies (колонии вътре в страната) Оуен нарича своите образцови комунистически общини. Фаланстери се наричаха проектираните от Фурие обществени дворци. Икария се наричаше утопично-фантастичната страна, чиито комунистически институции е описал Кабе. [Бележка на Енгелс към немското издание 1890 г.]

(13) Реформисити - става дума за привържениците на вестник "Rèforme" (Реформа), които ратували за установяване на република и за провеждане на демократични и социални реформи. Ред

(14) Партията, която тогава беше представена в парламента от Ледрю-Ролен, в литературата - от Луи Блан, а във всекидневния печат - от вестник "Rèforme". С измисленото име "социалдемокрация" авторите му обозначаваха онази част от демократическата или републиканската партия, която беше повече или по-малко социалистически обагрена. [Бележка на Енгелс към английското издание от 1888 г.]
   
Тази, тогава наричаща се Социалистическо-Демократическа партия във Франция, беше представлявана в политическия живот от Ледрю-Ролен, а в литературата - от Луи Блан; така че тя се различаваше от сегашната немска социалдемокрация както небето от земята. [Бележка на Енгелс към немското издание 1890 г.]

Авторско право © BGL-Biz.com & Уеб дизайн & Авторът
 

 
 
 
 

Споделете Вашето мнение тук: